В изпълнение на оперативна цел „Усвояване на съвременни ключови компетентности за личностно развитие и успешна реализация“ от стратегията на ПГСС – Нова Загора и в рамките на дейностите, заложени в годишния план на училището, на 16 декември 2025 г. се проведе интердисциплинарен урок на тема: Силата на човешкия дух – художествено пресъздаване и ритъм в движение“.

Урокът беше посветен на разказа „Ветрената мелница“ на Елин Пелин и на ръченицата като символ и израз на жизненост, оптимизъм и устойчивост.

В първата част на занятието, под ръководството на г-жа Мария Митева, учител по български език и литература, учениците анализираха художествения образ на вятърната мелница, нейната символика и ритъма в художествения текст. Чрез работа с емоционални карти, емпатийна карта на героя, създаване на „жива картина“ и работа по групи, учениците осмислиха вътрешния свят на персонажите и основните послания на творбата. Акцент беше поставен върху ролята на повторенията, метафорите и описанията за създаване на усещане за движение, динамика и жизненост.

Във втората част на урока, с наставленията на г-н Преслав Павлев, учител по физическо възпитание и спорт, учениците приложиха наученото чрез ритъм етюди, геймифицирани групови двигателни задачи и изпълнение на ръченица, вдъхновена от движението на мелничните крила. Танцът беше представен като израз на жизнеността, оптимизма и устойчивостта на човешкия дух, чрез който ритъмът се преживява не само чрез словото, но и чрез собственото тяло.

По време на урока бяха използвани разнообразни интерактивни методи на обучение, които насърчиха участието на учениците, екипната работа и ученето чрез преживяване. Реализирана беше ясна междупредметна връзка между литература, фолклор и двигателна култура. Учениците създадоха табло, участваха в дискусии, творчески и практически задачи и попълниха анкета за обратна връзка, относно възприятието си за проведеното занятие.

Атмосферата по време на урока беше вдъхновяваща, емоционална и творческа. Занятието завърши символично и обединяващо – с обща ръченица, в която ученици и учители споделиха ритъма на движението и преживяването.

В края на урока беше направено обобщение с посланието:

„Както ръченицата не може да се играе без ритъм, така и мечтите не могат да се сбъднат без вяра.“

С този вдъхновяващ финал урокът показа, че когато словото задвижи тялото, а ритъмът събуди духа, ученето се превръща в истинско преживяване.